Тази практика ще ви помогне да се успокоите, да се отворите и да започнете да чувствате Божественото Присъствие в себе си.

Подготовка - Центрирайте се и изразете своето намерение да навлезете навътре. Можете да започнете с кратко утвърждение или молитва. Това може да бъде просто и кратък момент на тиха благодарност към Живота.

Позата - Седнете с изправен гръбнак, тялото е в релаксация - можете да седнете на стол или на земята с кръстосани крака. За да бъде устойчива позата ви, коленете трябва да бъдат в по-ниско положение отколкото бедрата. Това ще ви помогне да държите гръбнака изправен и в същото време да сте релаксирани. Ако седите с кръстосани крака, ще ви трябва допълнителна възглавница, за да постигнете това.

Дишането - За да успокоите и задълбочите дишането си, поставете длани върху корема и поемете няколко вдишвания и издишвания. Можете ли да почувствате как дъхът ви се движи навътре и навън през стомаха? Осъзнайте, че когато дишането ви се забавя, в същото време и навлиза по-надълбоко. Дишайте съзнателно и нека дъхът ви да бъде котвата във вашата медитация. След няколко момента на осъзнато дишане започнете да дишате от Сърцето.

Точка за концентрация - с полузатворени очи (или напълно затворени, ако така ви е по-удобно) вдигнете погледа си нагоре към точка, която е на челото. Открийте я като вземете разстоянието между двете зеници или широчината на дланта си (което е едно и също) и я нанесете от върха на носа до челото. Тази точка, която е малко над линията на веждите, е отворът на третото око напред. Това е точката за концентрация, към която трябва да погледнете с физическите очи. За нея е писано: "Когато твоето око стане едно, цялото ти тяло ще се изпълни със светлина." С отдаденост и практика някой ден Светлината на Душата ще се появи пред вътрешния поглед и цялото ви сърце ще бъде изпълнено с нейния Дух.

Докато фокусирате погледа си, осъзнавайте дишането си, осъзнавайте дъхът, който леко докосва ноздрите ви и помнете, че дишате и от сърцето.

Практиката - Едно от първите неща, които ще забележите, когато седнете да медитирате, е колко разсейващи могат да бъдат тялото и ума ви. Нека това да не ви обезкуражава - то се случва на всеки в началото. Затова медитацията се нарича практика. Когато вниманието ви се отклони заради различни усещания или мисли, без да се обвинявате, върнете го върху дишането и към точката за концентрация. В началото тези моменти на разсейване могат да бъдат много чести и като че ли непреодолими, но с практиката ще се научите да установявате цялото си внимание върху точката за концентрация и просто да чувствате, докато вдишвате и издишвате, своето собствено присъствие, вместо да се губите в мислите си.

Визуализация - Когато се почувствате спокойни и центрирани, представете си мъничка звезда от Светлина в самия център на вътрешния екран. Мълчаливо повтаряйте вътре в себе си "Разкрий се пред мен" - като изберете каквото искате име за Божественото (Това може да бъде Божествения Отец, Божествената Майка, Източникът, Творецът, Божествената Светлина, Безусловната Любов...) - всичко, което ви кара да се изпълвате със смирение и любов.

Визуализирайте звездата как идва към вас, как става все по-голяма и голяма и изпълва главата и цялото тяло с чиста Светлина. Почувствайте как започвате да дишате в Светлината и как вратите на Сърцето се отварят, за да могат радостта, покоя и любвота, които се съдържат в Светлината, да навлязат във вас. Това е основна практика в учението на Парамаханса Йогананда за потапяне в Божественото Присъствие.

Завършек - Прекратете своята практика с молитва с думи или без, с утвърждение за себе си, за най-близките си или за света. Създайте навика да медитирате сутрин и вечер за 10 - 15 минути. Когато развиете тази практика в себе си с любов, отдаденост и само-дисциплина, вие се приближавате все повече към чистото преживяване на вашата същност, към осъзнаването, че сте във вечно единство с Божественото.

Утвърждение - Преди или след медитацията - "Аз не съм нито тялото, нито ума; АЗ СЪМ безсмъртната Същност."