Медитации без име
Практика: Осъзнато Присъствие
Водещ: Георги Георгиев
Център Сен Жермен
Медитирай, но как?
Заповядайте на този еднодневен практически семинар, за да научите как да навлизате в медитативно състояние. Въпреки огромното количество литература на тема 'медитация', почти никъде не се споменава как човек може да навлиза в медитация. Говори се за релаксация, за намаляване на стреса, за осъзнато присъствие, за спокойствие, за спиране на мислите... Но всичко това е естествено и безусилно следствие от навлизането в медитативно състояние.
Никой не успява да медитира като се отпусне, нито като контролира дишането си - това помага да се навлезе в медитация, но не е медитация само по себе си.
Никой не става по-осъзнат, като затвори очи и започне да си мисли за духовните светове - това поражда още мисли и добавя нови слоеве към външния аз.
Нито пък е медитация да повтаряш или напяваш мантри - докато си във външния аз и във всички разделения, който той създава, нито една мантра няма особено въздействие. И обратното, когато си в състояние на медитация, е напълно достатъчно да преминеш през която и да е мантра, един единствен цикъл на повторения (обикновено 108 пъти), за да я интегрираш в себе си завинаги.
Никой никога не е успял да спре мислите, защото самият рояк от мисли е определен вид сигнал от дълбините на нашето същество. Сигнал, че внинамнието ни не е там, където трябва да бъде. Мислите изчезват сами, когато навлезем в медитация и остава един единствен вътрешен глас. Това е нашият автентичен "глас" на съзнанието, който, ако искаме използваме, ако не искаме - ами... просто се установяваме в тишината.
Медитацията е особено състояние вътре в нас, което е присъщо за всеки човек - самият факт, че сме в човешко тяло, означава, че можем да медитираме - достатъчно е да направим едно единствено нещо и да продължим да го правим - часове и часове наред. И това вътрешно движение не изисква усилие, а простичко напомняне. Медитацията е движение от външния аз (представата за нас самите) към съзнанието, което проектира пред/за/в себе си този представа. Да си установен в медитативно състояние, означава да си преоткрил твоя собствен корен в Битието, твоя собствен източник на безкрайна енергия.
По време на този ден всеки може да се научи да навлиза в медитативно състояние, да отстрани по естествен начин илюзиите за медитативното състояние, като го преживее.
Дори четенето на духовна литература, думите на някой учител от древността или докосването до което и да е духовно послание не може да ви промени завинаги, ако не сте в медитативно състояние. Всички промени, "осъзнавания", "трансформации", които правим от външния аз или във външния аз, са временни и след ден - седмица - месец - година отминават без да оставят следа след себе си. Просто защото не са чути от онази искра съзнание, дълбоко във всяко човешко същество, която чака да бъде докосната и пробудена (и това е сравнение, защото няма искра, нито "нещо", а процес на чиста осъзнатост, който се отключва). Духовното израстване не е път на външното познание - да научиш как да правиш определени неща, как да се държиш в определена ситуация или дори какво да чувстваш. Нито пък да се обърнеш назад в спомените си и да се опиташ да пренапишеш миналото си, като го възприемаш по различен начин. Духовното израстване се случва, когато излезем от самоналожената хипоноза, че сме личността, егото, тялото, личната си история. Но това не е загуба, защото в същия момент, когато не сме във външния аз, потъваме в безкрайно поле от осъзнатост, която е била винаги с нас.
Тази осъзнатост е източник на спонтанност, автентичност и с нея се прекратява всеки външен контрол. Тя е началото на непривързаност, която не е студена и откъсната, а по-дълбока форма на любов, състрадание и разбиране. С времето следването на този поток осъзнатост ще ни отведе към нейния източник. Определен център започва да разкрива себе си - и този център си Ти. (думата също е сравнение, защото не е нещо веществено, нито пък е символ, концепция, идея - този център е нещо уникално, което може да бъде сравнено и описано само със самото себе си - затова е непознаваемо, ако не се преживее). Съшествуването от този център е началото на всички духовни, мистични, религиозни и божествени преживявания. Само чрез този център можем да разберем вселената и своето място в нея. Едва от него Битието започва да се разкрива, защото той е самото Битие. Този Център е вътре в едно безкрайно Присъствие, което е Бог и едновременно има и няма разлики между Аз-а и Присъствието. Медитативното внимание води към него, а той - към Вселената. Само чрез него може да се преживее Единство.
Медитацията не е философия, нито концепция - тя е отвъд времето, както Същността не е свързана с времето - макар че настоящият момент е най-лесната точка от него, през която може да се навлезе навътре (но не е задължително). Медитацията е отвъд култура, религия, вярвания - тя нито е свързана с тях, нито е против тях. Културата, религията, вярванията са начин да си обясним определени преживявания и са създадени или интерпретирани от външния аз и затова задължително водят до разделение.
С едно изречение - през този ден ще се научите как да медитирате, отвъд всяко съмнение, че можете.
Медитацията има определена практическа насоченост. Тази насоченост не може да бъде сравнена с поставянето на цели. Целите и медитацията нямат общо. Но в медитативно състояние започва процес на пробуждане. Пробуждане от какво? От хипнозата, че сме егото или външния аз. В това пробуждане огромни по мащаби, време и интензитет области от външния аз започват да се освобождават. Дори за момент да се задържи медитативно внимание и в същото време да се осъзнае някой аспект от егото, преживяване, емоция, модел, навик, идентификация - този слой спира да съществува. Докато живеем в хипнозата за личната си история и идентификации в полето на нашето съзнание вплитаме непрекъснато нови и нови слоеве (преживявания, оценки, емоции, идеи и т.н.), които са самото его. По време на медитация не сме в тези слоеве и нищо не ги подържа живи, нищо не ги зарежда. Ако за миг осъзнаем дистанция между тях и себе си, те спират да съществуват. Всяка една фикс-идея, емоционална връзка, натрапчивост могат да бъдат освободени в осъзнато присъствое. Това всъщност представлява лечебният ефект от медитацията.
Медитацията има и още един план. Докато сме в медитативно състояние определени "вибрации", импулси, вдъхновение започват да се освобождават от Същността. За да се случи трансформация във външния аз, тези импулси трябва да достигнат до мозъка, ума, тялото. Медитацията и Съзерцанието вървят ръка за ръка. След всеки период на Медитация следва Съзерцание. Съзерцанието не е върху нещо, нито е на нещо. Съзерцанието не изисква концентрация, нито воля. По време на Съзерцание вътрешните импулси и определен вид енергия на осъзнатост могат да достигнат до мозъка и да го променят - да променят начина, по който обичайно реагираме, да променят идеи, които са изцяло илюзорни, да ни вдъхновят, да ни насочат. Това насочване не се случва с мисли или емоции, а просто започваш да знаеш какво трябва да правиш със себе си и с живота си.
Медитацията и Съзерцанието само в началото се случват като два отделни и последователни процеса. С времето и практикуването на медитативно внимание те се сливат в един единствен процес. Съзерцаниято трансформира всяка една мисъл, концепция и идея от Разбиране в Осъзнатост. Определени идеи можем да ги четем, чуваме, мислим хиляди пъти и да не доведат до какъвто и да е ефект в ежедневието. Осъзнаването, от друга страна, предизвиква моментална трансформация и промяна. Това е плодът на Медитацията.
По време на "Медитации без име" ще се научите как да навлизате в медитативно състояние, как да го подържате, как да предизвикате трансформация чрез осъзнато присъствие. Също така какво е Съзерцание и как в него енергията на осъзнатост се насочва към външния аз.
За този семинар има едно единствено изискване. Ще поставя ограничение за посещението им пред всички, които в миналото са имали ментални заболявания, употребяват или в последните 5 години са употребявали каквито и да е позволени и непозволени психотропни вещества - от най-леките като марихуана, до по-сериозните. При изброените по-горе състояния или преживявания определена част от ума се откъсва от неговия център, но продължава да съществува под по-странна и полуавтономна форма. Тази част или фрагмент от ума почти винаги по време на медитация се опитва да се интегрира обратно и може да доведе до катарзисни и интензивни преживявания, като този семинар не е мястото за това.
Такса за участие: 200 лв.
Възможност за он-лайн участие.
за записване email: stgermain.bg@gmail.com